Call  00359 877993775

Моят път към Каза

 

 

          Имах прекрасен живот – щастливо детство, здрави родители, семейство, дом, дете, семеен бизнес, добра професия. Постигах целите и мечтите си с лекота, защото Господ беше щедър към мен.

Може би съм от малцината, които са изпитали истинското сгромолясване в живота си. Семейството ми се разпадна, бизнеса ни умря, напуснах работа, но най-тежкото беше разболяването на детето ми. На 12 години в съня си той направи тежък гърч и това сложи началото на другия ми живот…..

Дете на комунисти, бях върла атеистка и не познавах Бог. Когато видях смъртта в очите на детето си – се чух за първи път в живота си да говоря на Бог. Някъде отвътре, от дълбините на моята душа се изтръгна вик – „ Не, Господи, няма да ти дам детето си, чуваш ли ме, няма да ти го дам. ”  Тогава ударих силно с юмрук гърдите на сина си, той издиша и се върна към живота. Макар първата ми среща с Бог да беше опълчването ми срещу него….. все пак направих първата си крачка към Вярата. Така започна моята вътрешна и дълбока трансформация.

Да се грижиш за болен човек в България си е истински героизъм, предизвикателство, огромно изпитание на нервите, търпението… Детето ми отключваше болест след болест / все неизлечими / и аз се въртях в омагьосаният кръг от лекарства, доктори, болници… не виждах изход, не виждах светлина. Бях поставяна на колене, бях смачквана и унизявана хиляди пъти, бях принудена да се простя с мисълта за себе си. Моята гордост, моите амбиции, моите желания, моите способности и всичко, което бях постигнала вече нямаха никакво значение. Животът ми се сведе до едно единствено нещо – грижата и тревогата за здравето и живота на детето ми. В началото бях яростна и гневна и питах защо. После бавно и постепенно започнах да се предавам в лапите на отчаянието и безсилието и те нагло и безкомпромисно нахлуха в живота ми. Стана ми пределно ясно, че хуманната медицина не е в състояние да се справи със заболяванията на детето ми, а държавата няма грижата за такива хора.

Заривайки главата ми в тинята и запращайки ме в най-дълбоката бездна на страданието и болката, Бог ме накара да го видя. Набутвайки ме в тъмнината, прогледнах за светлината! Отнемайки ми материалните и светски радости, Бог ми даде възможност да потърся и намеря Вярата. Вярата, която е дремала някъде в душата ми и е чакала моето пробуждане.

Когато пожелаеш нещо от цялото си сърце – Господ ти изпраща духовни учители, подходящи хора, води те и ти помага. Научих се да чувам и разбирам напътствията на своите ангели. Научих се да чувам и разбирам в тишината. Ден след ден – 15 години търсения, четене, духовни практики, медитации – неуморно и ежедневно. Заедно с моята майка, която не случайно е с мен в това духовно пътуване. Вече няма нужда да питам защо…. знам, че всичко ми се случва, защото ми е нужно, защото така е трябвало да бъде и съм благодарна за всяко изпитание и всеки миг. Когато „имах всичко” не се сещах да благодаря. Колко цинично! Сега нямам почти нищо, но съм благодарна и щастлива. Така бавно и постепенно моята душа се приближи към своето Висше Аз, свърза с божествената искрица в себе си и я запали отново…..явно настъпи момента, в който бях готова да чуя за Каза Дом Инасио Де Лойола.

След една прекрасна медитация с Универсалната енергия – пред очите ми внезапно изникна статия за Жоао Де Деус. Започвайки да чета, тялото ми се затресе от вълнение, а вътрешният ми глас буквално триумфира и закрещя с пълен глас – това е човека, това е пътя, това е отговора…. Не можах да прочета и три реда, вече треперех като лист, излязох навън – вдишвах и издишвах дълбоко, докато се успокоя, но вече знаех, че съм намерила това, което търся. Може би тук трябва да спомена, че съм зодия Овен……..решенията вземам мигновено, пречки за мен не съществуват и никой не е в състояние да ме разколебае, щом съм решила какво искам. През останалата част от деня прочетох всичко, което намерих за Каза, поръчах си трите книги, преведени на български и писах на Татяна Тошкина – избрах я за свой духовен водител по пътя, по който твърдо реших да поема. Следващите дни бях като в транс – прочитайки книгите за Жоао Де Деус, Ентитис, Каза…….разбрах, че всичко, към което съм стремила и съм търсила, цялата ми духовна подготовка и духовните ми лутания и странствания са били един своеобразен път към именно тази точка…..към Каза. Духовната клиника в Абаджания и всичко, което се случваше там бяха апогеят, кулминацията, събирателната на това, което успях да осъзная и науча през годините….. Каза стана моята цел и моята мечта! Животът ми придоби смисъл, терзанията ми намериха отговор, душата ми намери утеха, сърцето ми се изпълни с надежда. Любовта, Вярата и Надеждата си подадоха ръце и се прегърнаха в душата ми и тя ликуваше!!! Знаех, че ще отида в Каза …. каквото и да ми костваше това.

Една година се подготвях за Голямото Духовно и Изцелително пътешествие, както красиво го нарича Татяна. Тя беше до мен през тази година, изпращаше ми не само билките за детето. Тя ми изпращаше своята безрезервна Любов, своята подкрепа и не само това….. тя ми даде криле и вяра, за да полетя към своите мечти!

Тръгнах за Каза вместо своя син. Тъй като пътуването е особено дълго и тежко, не поех риска да го взема със себе си. Бях готова да се подложа на всички терапии и операции вместо него – вярвам, че чрез майчината любов и сребърната нишка, която свързва всяка майка с нейната рожба изцелителната енергия може да тече свободно през мен и да бъде изпратена и насочена към моя син. Това е възможно в Каза.

Как да се опише това, което се случва там? Преживяването е индивидуално за всеки, тъй като духовната и емоционалната нагласа при всеки човек е различна. Ще опитам да разкажа моите усещания и преживявания. Пристигайки в Абаджания, уморена от пътуването и едва тътрейки се – незнайно как се почувствах отпочинала, ведра и свежа. Още от мига, в който стъпих на това свято и силно енергийно място енергията ме погълна и завладя напълно. Атмосферата в Каза е уникална. Въздухът е друг, хората са други. Душата ми стана фонтан от чувства…Първо ме обгърнаха нежно спокойствие и пърхаща надежда. После се появи някакво умиление и неистово желание да прощавам, да поискам прошка и да плача. През следващите дни ме обзе безмерна Любов и всепоглъщаща Радост. Всички тези чувства се омесиха и се изляха от мен във вид на огромна Благодарност и безкрайно Възхищение. През двете седмици, в които бях там се потопих в някаква приказност, сякаш моите детски мечти и образите от приказките оживяха. В Каза всичко, което усещаш, виждаш и преживяваш е необичайно. Там са чудесата на Бог – реални и сътворими. Вярата ти се умножава и става непоклатима. Ако пък не си я имал – там е мястото, за да я намериш. Обикаляйки из прекрасните градини в Каза или пък по колоритните и цветни улички в Абаджания ….. това, което особено силно прави впечатление е, че виждаш усмихнати и ведри лица. Срещаш хора, щастливи и благодарни, с едно странно сияйно излъчване, сякаш си попаднал на място, където няма болка, няма страдание….. а всъщност много хора са в инвалидни колички, с бастуни……в последен стадий на рак и какво ли не, повечето отписани от съвременната медицина. Не видях навъсено, сърдито или страдалческо лице. Не! На моменти си мислех, че съм попаднала на място от бъдещето, за което толкова копнея…… няма злоба, завист, корист, алчност…. Има Любов, Радост, Благодарност, Топлота, Смирение, Вяра… Мисля, че това се дължи на енергията, която тече там – тя е толкова гъста и осезаема, че може да се реже с нож. Дланите на ръцете ни почти постоянно бяха зачервени и горяха, защото през тях явно приемахме и отдавахме. Всеки отива в Каза с Голямата надежда, че ще получи изцеление. Има и хора, отиващи там, за да намерят просветление и духовно израстване. Мисля, че всеки, който е дошъл в Каза е намерил, каквото търси. Получил е точно това, от което се е нуждаел и точно толкова, колкото е трябвало. Не бива да се тръгва за Бразил с огромна кошница и с очакването съществата непременно да я напълнят. Не, не става така. Всяка душа си има свой духовен път, свои собствени уроци и кармични договорености. Ако очаквате някой друг да свърши вашата работа, не. Не е това начинът. Вашата душа е там, докъдето вие сте я отвели с вашите мисли, вашите действия и вашето съзнание. А Ентитис ви поднасят като дар това, до което вие сами сте достигнали и сте изработили.

Перфектната организация и ред, както и топлото човечно отношение на всички, работещи в Каза ме изумиха. Макар на ден понякога да минават по две-три хиляди души през клиниката – навсякъде цари пълно спокойствие, молитвеност и трепетно радостно вълнение. Няма лутане, няма бутане, няма безредици, няма шум. Всичко е отработено през годините до такава степен, че хората не усещат дългото чакане. Водещите са лъчезарни и слънчеви като климата там. Говорят на няколко езика нашепващо и мелодично. Птичките не спират да пеят, белите одежди, в които сякаш блестим….. всичко е красиво. Когато сред нас скромно и тихо пристъпи Жоао Де Деус, моят дъх спря от вълнение. Бях до човека, отдал тялото и живота си изцяло в помощ на хората. Аз лично не познавам друг такъв човек. А вие?

Всичко, което се случва след появата на Медиум Жоао е едно потвърждение и доказателство, че Бог съществува – той е сред нас, той е частица от нас и прави своите чудеса чрез хора като Жоао Де Деус. Бях изключителна късметлийка, че видях и усетих невероятните видими и невидими тайнства, които се извършват там. Всичко е толкова прекрасно, че минава като сън. Кристалните легла, благословената вода, лечебната супа, изцелителният водопад, който те зарежда така, че ти идва да литнеш…  Аз, моят син и близките ми, за които се помолих получихме по няколко невидими операции и интервенции….. без упойка, без болка, без лекарства, без влизане в болница, без белези. Нямаше страх, нямаше страдание. Бъдещето ще покаже до каква степен сме заслужили своето изцеление.

Единствените чувства, което ме владееха по време на престоя ми в Каза бяха Любов, Радост, Възторг, Благодарност, Смирение …

Какво би било, ако тези чувства завладеят цялата ни Земя???