Call  00359 877993775

Какво преживях

Здравейте Татяна,
искам да изразя блрагодарността си за помощта ви и за помощта на всички създания, с които контактувате.
От март миналата година страдам от ужасни болки в гърба си, които не само ми пречат да извършвам каквато и да е работа, но ми пречат дори и да стоя облегната и легнала. Болките ми започнаха внезапно след една най-обикновена тренировка – просто се събудих сутринта, станах и установих, че всички точки на гърба ми, които обикновено ни е приятно да масажират, се гърчат от болка, а ръцете и краката ми мравучкат нетърпимо. Гърбът ми сякаш беше в живи рани. В продължение на шест месеца обикалях от невролог на невролог с ядрено – магнитните ми резонанси на гръбнака ми и така и не можеха да намерят причината, като последният невролог каза, че това е депресия. Доверих му се, понеже бяхме приятелски семейства, и започнах да пия бензодиазепини, към които е излишно да казвам , че се развива привикване за цял живот. Въпреки това болките ми не намаляха.Животът ми беше кошмар, изпитвах ужас, че трябва да се събудя и да започна да изпитвам отново тези болки. След четири месеца прецених, че трябва да спра да приемам успокоителни и отидох на ортопед. Ортопедът ме отчая съвсем – каза ми, че гръбначните хернии, които имам, са причината за болката и че ще трябва да си оперирам гръбнака – торакалната херния е една от най-сложните за операция, като успеваемостта е само петдесет процентова и че няма кой да ме оперира в България, да си търся болница в чужбина и че болката ще е толкова нетърпима, че ще ме накара да се оперирам. В интерес на истината болката си беше нетърпима и не стихваше нито при противовъзпалителни, нито при болко успокоителни – стомахът ми беше станал на решето от тях. Да не говорим колко кортикостероидни инжекции ми бяха слагали – далеч повече от допустимото..Отидох отново при известен невролог в болница СВ.София в гр.София – той веднага ми заяви, че иска да ме приеме в отделението си и да лекува хернията и евентуално да се оперирам там.Отказах. Прибрах се отчаяна в къщи.Всички лекари гледаха на мен като касичка за пари и правеха опити да източат всичко, което могат , от здравната каса чрез мен. Не знаех как да намеря болница в чужбина и дали въобще ще мога да ходя на следващия ден. Един от невролозите ми каза, че с този тръбнак трябвало да съм на инвалидна количка.Бях в безизходица. Излишно е да казвам каква атмосфера цареше в дома ми – че не можехме да се зарадваме на нищо и че непрекъснато напрежението и отчаянието ни подтискаше.
Тогава се сетих за Жоао де Деуш и започнах да търся материали в нета.. попаднах на вашия мейл и ви писах. За моя изненада вие веднага ми отговорихте. За съжаление обаче здравословното ми състояние не ми позволяваше да пътувам за Бразилия.Разговарях с вас по телефона за това във вторник. Тогава вие ми предложихте да ви изпратя моя снимка по електронен път, за да я изпратите чрез вашата асистентка в Бразилия за лечение в Абаджания.Изпратих ви снимка без да очаквам каквото и да е. В сряда имах назначен преглед при един много известен невролог – акад. Иман Миланов в София. Отидох на прегледа с очакването той да ми каже същото, което и всички останали – че трябва да се оперирам и че състоянието ми е много сериозно. З а моя изненада, още докато описвах симптомите и говорех за операция, той ми каза да млъкна и сега той ще каже какви симптоми имам и къде ме боли. И без дори да трябва да се съблека, както бях навлечена с една обемна жилетка, той стана и хвана плешката ми точно там, където ме боли. След това завъртя ръката ми в различни посоки, стисна рамото и гръдния ми мускул и така ме заболя, че чак изпищях. Тогава ми каза, че не хернията е причина за болката ми в гърба, а че проблемът е в рамото ми и имам т.н.рамо на плувец – т.е. рамото е увредено отпред, но боли отзад. И всички физиотерапии, които правих и са ми били назначавани, са били напълно погрешни – трябвало е да се третира рамото отпред, а не гърба отзад и това е причината дори за влошаване на състоянието ми. И наистина – същата вечер си намазах рамото отпред и спах цяла нощ без болки.не можах да повярвам на думите му и няколко пъти го питах сигурен ли е и не иска ли да види резонансите. Категорично каза, че не иска и че въобще няма връзка болката ми с херниите ми. Не мога да ви опиша колко бях щастлива и каво облекчение изпитах, че няма животът ми да виси на косъм от една почти невъзможна операция. За парите , които трябваше да дам за нея и които бях дала вече по лекари въобще не става въпрос, въпреки че те стигаха не само за едно пътуване до Каза. Все едно ми бяха отменили смъртната присъда и светът отново стана цветен, шумен, красив и жив, въздухът вкусен, водата и храната – божествени на вкус, а всички хора безкрайно мили….
Защо обаче ви пиша всичко това. Защото като се прибрах вечерта, видях, че всъщност ви сте ми писали и че снимката ми в този ден сряда вече е била представена на лечителя и че вече съм имала назначен лекар – дон Валдивино и според мен именно той чрез лекаря, при който бях, ми постави правилната диагноза. Писмото ви е изпратено до мен в 15,30 часа, а аз бях на преглед в 17,30 часа. Убедена съм, че има връзка поставянето на правилната ми диагноза с представянето на снимката ми в Каза. Не подценявам знанията и уменията на д-р Миланов , но смятам, че той стана проводник и на други , небесни знания и умения. Вече се чувствам напълно спокойна за изхода от заболяването ми – то също е сериозно и изисква продължително лечение, но вече не се тревожа, че ще остана парализирана до края на живота си и че ще го прекарам в адски болки.Чакам с нетърпение да ми изпратите билките от Каза. Пак по чудо си намерих и нужният ми рехабилитатор, който да прави специалната терапия, която млекарят ми назначи, защото тя е много рядка и много малко хора я умеят. Планирала съм да направя сеанси и на кристалното легло при вас, за да ускоря оздравяването си и за да успокоя психиката си .
Благодарение на вас Татяна намерих нов смисъл в живота си и сега вече разбрах кое е наистина ценното – че това не са работата, парите, дрехите, бижутата, а възможността с леко сърце да посрещнеш слънцето и да се зараздаш , че си жив и този ден….. и че и този ден ти е подарен и да благодариш… да благодариш с обич – така, както правите всички вие от кръга на Джон, медиум Жоао де Деус – човека на Бога.
С обич и с огромна благодарност от мен.